Карл Маркс
(1818-1883)
Карл Маркс
Карл Маркс е роден на 5 май 1818 година. Той е третото дете в семейството. Баща му, Хайнрих Маркс, е бил адвокат, съветник в съда в Трир. През 1817 година става протестант и се присъединява към лутеранската деноминация. Майка му, Хенриета Маркс, е унгарска еврейка, която се покръства след смъртта на родителите си. Неговата баба е полска еврейка и произхожда от равинско семейство.
През 1830 година Карл започва да посещава местната гимназия. Завършва я на 17-годишна възраст. След гимназията постъпва в университета в Бон, а след това учи право в Берлин. Впоследствие проявява интерес към историята и философията. През 1841 година защитава докторска дисертация. По своите възгледи той е хегелианец-идеалист и в Берлин се присъединява към кръга на младите хегелианци – радикални мислители, склонни да правят атеистични и революционни изводи от философията на Хегел. След завършването на университета Маркс се премества в Бон, където се надява да стане професор.
През 1836 година се сгодява за Джени фон Вестфален, баронеса от пруската управляваща класа, която по-късно става негова съпруга. Те имат седем деца, четири от които умират в ранна възраст.
През 1842-1843 година Карл Маркс работи като журналист и редактор на основания в Кьолн опозиционен вестник “Rheinische Zeitung”. В началото на своята работа се обявява за отмяна на цензурата, а след това преминава към открита критика на европейските правителства. В началото на 1843 година в статиите си открито призовава към революционно събаряне на пруската монархия и заменянето й с демокрация. Това изчерпва търпението на местното правителство и през март същата година вестникът е закрит. Журналистическата му дейност му показва, че няма достатъчно знания по политическа икономия и той започва да я изучава, без да спира да работи. През юни се жени за своята годеница Джени.
Маркс планира да създаде списание, което да обедини немските и френските демократи и то да бъде издавано в Париж. Правителството обаче се опитва да го подкупи и му предлага държавен пост. В края на октомври младото семейство пристига в Париж, където Маркс се сприятелява с Хайнрих Хайне и Фридрих Енгелс, като с последния остават свързани за цял живот.
В Париж влиза в пряк контакт с работнически организации и с емигранти. Запознава се с представители на френски радикални кръгове и на революционни кръгове от различни страни. В началото на февруари 1845 година той е изгонен от френската столица и се премества в Брюксел, където идва и Енгелс. Тук двамата написват труда “Немската идеология”. По своята същност това е критика на идеите а Хегел и на младите хегелианци. През пролетта на 1847 Маркс и Енгелс се присъединяват към тайното пропагандистко общество , международната организация “Съюз на справедливост”, преименувана по-късно в “Съюз на комунистите”, която е основана от немските емигранти. По тяхно поръчение съставят програма на комунистическата организация, знаменития “Манифест на комунистическата партия”, публикуван на 21 февруари 1848 година в Лондон.
След началото на февруарската революция Маркс е изгонен от Белгия и се завръща в Париж, а един месец по-късно се премества в Кьолн, Германия. Започва издаването на революционния всекидневник “Neue Rheinische Zeitung”. Първият брой излиза на 1 юни 1848 година. В редакционната колегия на вестника влизат Карл Маркс, който е главен редактор, Фридрих Енгелс, Хенрих Бюргерс, Ернст Дронке, Георг Веерт, Фердинанд и Вилхелм Волф. Вестникът се занимава със задълбочен анализ на най-важните революционни събития в Германия и в Европа. Но прекратява съществуването си след разгрома на въстанието през май 1849 година в Саксония и срещу редакторите му започва репресия. На 19 май излиза последният му брой, отпечатан в червено.
На 16 май 1849 година Карл Маркс е изгонен от Германия и заминава за Париж. След демонстрацията на 13 юни обаче е изгонен и от там. Премества се в Лондон, където остава да живее до смъртта си. През периода, през който живее там, създава своите основни икономически произведения, включително “Капиталът”. Условията на емигрантския живот са трудни. Неговото семейство живее само от финансовата помощ на Енгелс и от случайните приходи от хонорари от написаните от Маркс статии.
През 1850 година Карл Маркс започва систематично да развива своята икономическа теория и прави интензивни проучвания в библиотеката на Британския музей. Той изучава политическа икономия, социална философия, право и други социални науки. Усвоява огромен фактически материал от различни научни дисциплини. В Лондон той е активен в социалния живот. През 1864 година организира “Международна работническа асоциация”, която представлява организация на работническата класа. Първоначално тя е съставена от анархисти и от британски, френски и италиански социалистически републиканци. По-късно се появяват остри разногласия между Маркс и лидерът на анархистите Михаил Бакунин и през септември 1872 година на конгрес в Хага те са изгонени от организацията.
През май 1867 година излиза първия том на “Капиталът“. Следващите два тома след остават само като ръкописи и Енгелс ги публикува след смъртта на Маркс.
За да бъдат разбрани основните идеи на Карл Маркс, трябва да се познават неговото образование и начинът му на мислене. До своята 30-годишна възраст той се развива изключително като философ и журналист. В младостта си изучава хегеловата философия, но с течение на времето възгледите му се променят и той става неин критик. Според Маркс обаче хегеловата диалектика е решаваща за разбирането на действащите в обществото икономически сили. Той поддържа идеята, че първоосновата е чисто материална. Централен възглед на марксизма е, че нашите идеи могат да бъдат “реални или илюзорни”, истинни или погрешни, а възможността да се разграничат предполага съществуването на една реална концепция за социалната наука. С политическа икономия започва да се занимава през около 1850 година. Добре известен е неговия интерес към материализма.
Според Маркс цялото общество се усъвършенства чрез диалектиката на класовата борба. Той е много критичен към съществуващата социално-икономическа форма на обществото, капитализма, който нарича “диктатура на буржоазията“. Смята, че тази система работи единствено за благото на средната и висшата класа и търси само собствената си полза, поради което е неизбежно пораждането на вътрешно напрежение, което ще доведе до унищожаването й и до появата на социализма. Той твърди, че при социализма обществото ще се управлява от работническата класа, така наречената “диктатура на пролетариата”. Вярва, че социализмът ще бъде заменен от лица без гражданство, от едно безкласово общество – от чистия комунизъм. Пътят за свалянето на комунизма от власт според него е революцията.
През декември 1881 година умира съпругата на Карл Маркс. Той също има сериозни здравословни проблеми и през последните 15 месеца от живота си страда от това. Развива бронхит, който преминава в плеврит. Умира на 64-годишна възраст на 14 март 1883. Погребан е в гробището Хайгейт в Лондон. Първият негов паметник е издигнат в Пенза и е официално открит на 1 май 1918 година.
